За книгата: година / - Виждам, виждам как си се заклел, скитник. Ето защо просто искаше да говориш с мен. — Чу се подигравателен глас зад гърба й. Пламъкът се обърна рязко и се взря в собственика си със смесица от изненада и възхищение. Висок, чернокос мъж с белег на бузата и превръзка на дясното око приличаше повече на дързък пират. Подигравателна усмивка правеше лицето му изключително очарователно, въпреки неправилните черти. Оглеждайки седящите на масата, той кимна на Ривър и като се наведе, целуна ръката на Огоньок, което я накара почти да падне от стола си. - И така, какво трябваше от мен на такава странна компания? „Той все още се хилеше. - На воина, който ме ненавиждаше толкова много заради една невинна шега, на чужд магьосник и на млада дама, облечена като момче?